Богата култура, самодисциплина и екипност се иска от телевизионния журналист

       
     Ученици от Клуб “Млад журналист” продължават маратона си за обучение в различни медии – печат, радио, телевизия, онлайн - по Проект “Успех”. Естествено, че уговореният час беше спазен. Времето на журналиста е много ценно, особено в електронна медия, където цепиш дори секундата.
         Пристигнахме в Телевизия Видеосат като при стари познайници. Двете журналистки, които сме свикнали да срещаме по събития, чаровните Йоана Миланова и Кремена Сергева, ни посрещнаха с усмивка. Постепенно в студиото влизаха още млади хора. Репортери, оператори, монтажисти. Сред нас беше и програмният директор Славка Нинова. Защото всеки от екипа имаше какво да каже и да посъветва учениците. Тези, които решат да се посветят на журналистиката, трябва да знаят, че няма да им е лесно.

       Разпитваме, искаме да знаем как се справят с по-специалните хора, какво е поведението им пред камера, импровизират ли, случва ли се да сгафят или да паднат техни репортажи. Дали не им е идвала мисълта да се откажат. Е, няма как да не попитаме и защо избраха точно журналистиката. Йоана е по-малка на години, но нали е възпитаник на нашето училище, започва първа. Току-що предвидливо е подготвила два свои материала, за да й остане време за нас. От дете мечтаела да стане журналист или художник. И поела към журналистиката. Тази година завършва Психология във ВТУ, но смята да посвети живота си на журналистиката. Сигурна е, че за да работиш професията и да умееш да правиш новините, трябва да ти се отдава, да имаш нюх.
     Скритата си мечта е осъществила и Кремена. В началото имала друга представа за журналистиката. Смятала, че трябва да започнеш с писане във вестниците, после да се научиш да боравиш с гласа си в радиото и едва тогава да застанеш пред камерата. Тя била в IV курс Българска филология и веднага скочила в телевизията. Кремена Сергева е натрупала повече опит и като кореспондент на БНТ, и като репортер във Видеосат. Съветът й е да позволиш на професията да разполага с теб, иначе няма да просъществуваш. За да знаеш да изведеш едно събитие като новина, важното е да си грамотен и любопитен. И още нещо научаваме от приветливата Кремена, че няма да съжаляваме, ако се захванем с журналистическата професия. Сред нас се появява и Мирослав. “Ако не обичате социалните контакти, тази работа не е за вас”, откровен е  репортерът. Но не спира да ни се усмихва, за да ни накара да се отпуснем и да завържем разговор. Пита ни какво и къде ще следваме, нагласихме ли тоалетите, дори иска да знае в кое заведение ще отпразнуваме бала на живота си.
     Разбираме и за нравите в гилдията. Щом се появи някой пришълец, гледат го, сякаш ще им изяде хляба, признават с горчивина журналистите. Няма как да не споменем с добро и да не дадем за пример Пламен Цветков, който единствен не пазел занаята от “чужди елементи”, напротив, помагал и се раздавал.
     Към нас се присъединяват още телевизионери – оператори, монтажисти. Краси, Захари, Джовани – всеки има какво да разкаже и да обогати представата ни за регионалната медия. Колкото и странно да е, но от устата на Джовани, както всички се обръщат към него, чуваме, че не бива да си губим времето и да гледаме българска телевизия. Според него трябва да се учим от немски и френски канали. И да имаме богата обща култура.
      Колкото до събеседниците, каквито неизменно трябва да гостуват в ТВ, отново думата взема Кремена. “Има глад за събеседници. Хората спряха да говорят”, разочарована е журналистката.
     Има какво да сподели с учениците и програмният директор Славка Нинова. Отново разбираме колко трудна е професията. Необходима е всеотдайност, да й се отдадеш всецяло и да знаеш какво очакват зрителите. Набляга на още важни качества като самодисциплина и екипност. И понеже става дума за телевизия, не пропуска да вметне, че не може и без добра визия за репортерите.
     Идва ред да се изявим. Не се престрашаваме бързо. А трябва да прочетем новините. Има непознати имена, защото във Велико Търново са гостували чужди учени. Опитваме стола на водещите. Това си е традиция – да отидем в някоя медия и на всяка цена да се възползваме да седнем пред аутокюто и камерата. Самокритично се наблюдаваме. И Мила Михайлова, и Полина Глинджурска се справят прилично. Г-жа Валентина Камбурова също  изчита няколко новинарски съобщения от днешните информационни бюлетини. Правим снимки, защото те доказват, че искаме да видим и научим колкото може повече за света на медиите. И си обещаваме доскорошни срещи.

Мила МИХАЙЛОВА

Клуб “Млад журналист”